ТӀебиат: различия между версиями
Содержимое удалено Содержимое добавлено
Нет описания правки |
|||
ЦӀар 1: | ЦӀар 1: | ||
[[Файл:Hopetoun falls.jpg|thumb|ТӀебиатдин пейзаж]] |
[[Файл:Hopetoun falls.jpg|thumb|ТӀебиатдин пейзаж]] |
||
'''ТIебиат''' — [[Чилер-цавар]]ин материал дуьнья, тIебиатдин макитри (илимри) чирзавай асул объект. Яшайишда «тIебиат» гаф, инсадин гъилив авуначир затIариз лугьузвайди я. |
|||
'''ТӀебиат''' — материал кьатӀ Вселендин дуьнедин — объект наукадин ахтамишунин. |
|||
==Ччил== |
|||
ТӀебиатдик акатзава: |
|||
{{main|Чил}} |
|||
Ччил — чан алай ва чан алачир затIарин уьмуьр ва тIебиятдин кьетIенвилер хуьдай, инсанриз чидай тек сад тир [[планета]]. Ракъинин системада пудлагьай чкадал ала. |
|||
=== Геология === |
|||
⚫ | |||
Геология — ччилин къатарин туькIуьрун ва абурук квай мядендин менфят авай затIар чирзавай макит (илим). |
|||
# [[Яд Чилел]] |
|||
=== Тарих=== |
|||
⚫ | |||
⚫ | |||
# [[Гьуьре]] ва масб. |
|||
==Яд== |
|||
{{main|Яд}} |
|||
Яд — водороддикайни кислороддикай ибарат тир ва дуьньядин махлукьатдин уьмуьр хуьн патал герек тир химиядин затI. Ччилин винел патан 71 % ятари кьунва. Идалайни гъейри ятарин 1,6 % ччилин кIаник гала. |
|||
⚫ | |||
===Гьуьлер=== |
|||
===Вирер=== |
|||
===ВацIар=== |
|||
===Булахар=== |
|||
==Экосистема== |
|||
===ЧIуран чкаяр=== |
|||
==Уьмуьр== |
|||
===Эволюция=== |
|||
===Микроорганизмар=== |
|||
=== Набататар ва гьайванар=== |
|||
===ТIебиат харусенятда=== |
|||
===Йисан береяр=== |
|||
==ГьакIни килиг=== |
|||
== ЭлячӀунар == |
== ЭлячӀунар == |
02:04, 10 ноябрь 2012 жуьре
ТIебиат — Чилер-цаварин материал дуьнья, тIебиатдин макитри (илимри) чирзавай асул объект. Яшайишда «тIебиат» гаф, инсадин гъилив авуначир затIариз лугьузвайди я.
Ччил
Ччил — чан алай ва чан алачир затIарин уьмуьр ва тIебиятдин кьетIенвилер хуьдай, инсанриз чидай тек сад тир планета. Ракъинин системада пудлагьай чкадал ала.
Геология
Геология — ччилин къатарин туькIуьрун ва абурук квай мядендин менфят авай затIар чирзавай макит (илим).
Тарих
Атмосфера, климат, гьава
Яд
Яд — водороддикайни кислороддикай ибарат тир ва дуьньядин махлукьатдин уьмуьр хуьн патал герек тир химиядин затI. Ччилин винел патан 71 % ятари кьунва. Идалайни гъейри ятарин 1,6 % ччилин кIаник гала.