Клетка

Википедия:1000
Википедиядихъай
Мнсандин ивидин клеткаяр(РЭМ)
Саклеткадин це экъечӀдай легъ Micrasterias radiata (дифференциал интерференцион-контрастдин микроскопия)
Калин рувдикай Ophryoscolex жинсинин инфузория (РЭМ)

Кле́тка — вичиз хас тир затӀарин дегишрун, аслутушир яшамишвал, аладна гзаф хьун ва виликфин алакьдай вири чан алай организмрин (вирусрилай гъейри - абуруз фад-фад яшамишвилин клеткатушир форма лугьуда) туькӀуьрунин ва уьмуьрдин диривилин кӀвалахдин элементар тек я.

Вири чан алай организмаяр я гзаф клеткайрикай (гзафклеткадин гьайванар, набататар ва къарникъузар) ибарат жезва, я саклеткадин организмаяр я (гзаф кьадардин простейширбур ва бактерияр). Клеткайрин туькӀуьрун ва уьмуьрдин диривилин кӀвалах чирзавай биологиядин паюниз цитология лугьуда. Эхиримжи вахтара гьакӀни "клеткадин биологиядикайни" рахун адет хьанва.

Жугъурунин тарих[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Пробкадин таран атӀун, Роберт Гукан (1635—1703) Микрография ктабдикай

Клеткаяр акур садлагьай кас инглис алим Роберт Гук тир.

Эукариот клеткадин туькӀуьр хьанвай тегьер[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Ччандин клеткадин чинин комплекс[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Цитоплазмадин структура[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Эндоплазматик ретикулум[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Гольджидин аппарат[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Хвех[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Лизосомар[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Цитоскелет[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Центриолияр[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Митохондрияр[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Эдебият[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Баянар[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

ЭлячӀунар[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]