Кьасумхуьр

Википедиядихъай
Урусатдин пайдах Хуьр
Кьасумхуьр
урусКасумкент
Кьасумхуьруьн шикилар
Кьасумхуьруьн шикилар
Кьасумхуьруьн панорама
Уьлкве
Урусат
Федерациядин субъект
Дагъустан
Муниципал район
Хуьруьнсовет
ЯШЧдин кьакьанвал
гьуьлуьн дережадилай
480 м
Агьалияр
13 232[1] кас (2010)
Миллетар
Динар
Сятдин чӀул
Телефондин код
+7 87236
Почтунин индекс
368761
Автомобилдин код
05
Код ОКАТО
82 247 845 001
Кьасумхуьр (Дагъустан)
Кьасумхуьр
Кьасумхуьр (СтӀал Сулейман район)
Кьасумхуьр

Кьасумхуьр (урусКасумкент) — Дагъустан республикадин СтӀал Сулейман районда авай хуьр.

КӀахцугъ ва Сийидар хуьрерихъ галаз туькӀуьрзавай «Кьасумхуьруьнсоветдин» ва СтӀал Сулейман райондин администрациядин юкь я.

География[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Хуьр СтӀал Сулейман райондин кьулан пата, Чирагъ ва Кьурагь вацӀарин дугуна чка кьунва. Магьачкъаладилай 184 км кьибле пата ала. Виридалайни мукьвал алай шегьер Дербент я — 57 км, виридалайни мукьвал алай ракьун рекьин станция Билиж станция я — 34 км. Кьасумхуьр алай чилерин рельеф са кьадар кьулу тушир ва Дагъустандин суварин ценерив гвай чкайриз талукь я.

Кьасумхуьрелай маса шегьеррал ва хуьрерал кьван авто-рекьин яргъавал.

Шегьердин / хуьруьн
— тӀвар
Яргъавал, км
1 Магьачкъала 184
2 Дербент 57
3 Каспийск 170
4 Дагъустандин ЦӀаяр 68
5 Избербаш 127
6 Билиж 34
7 Мегьарамдхуьр 29
8 Кьурагь 42
9 Ахцегь 90
10 Хин 26,5
11 Усугъчай 75

Климат[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Кьасумхуьруьз суварин ценерив гвай чкайрин климатдин жуьре хас я. Климат кьурагь ва юкьван дережадин я. Гад кьуру, юкьван дережадин чимивал квай, зегьемвал ва гзаф кудай чимивал галачиз я. Кьуьд хъуьтуьл, январьда юкьван температура −1.0° туькӀуьрзава. Зул чими ва кьуру я. Юкьван гьисабдалди йисан температура 10.6 ºС аваз я. Гар авачир йикъар, ламувал квачир алахьай гьава виниз я.

Кьасумхуьруьн климат
Активвал къалурзавай лишан Янв Фев Март Апр Май Июнь Июль Авг Сен Окт Ноя Дек Йис
Юкьван температура, °C −1 −0,2 2,9 9,3 15,5 19,7 22,6 22,0 17,1 11,5 5,8 1,5 10,6
Къваларин норма, мм 19 23 30 29 45 49 34 36 50 38 32 21 406

Тарих[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Хуьруьн бине, Кьасум тӀвар алай сувавиди кутурди яз гьисабзава. Хуьруьн тӀварни адахъ галаз алакъа аваз я. Са шумуд виш йис идалай вилик, Кьасума Чирагъ вацӀун къерехда кьакьан тарарин юкьва вичиз кӀвал эцигнай. Адан гуьгъуьнаваз, мукьвал алай муькуь хуьрерай атай сувавийрини ина кӀвалер эцигиз хьанвай. Октябрьдин революциядилай вилик хуьре кьве мискӀин, са гуьжре кардик квай, кьве йисан мектеб кӀвалахзавай. Гила Кьасумхуьр Дагъустан Республикадин виридалай чӀехи райондин юкьварикай сад я. Ина пуд кьулан мектебар, гзаф культурадинни — яшайишдин идараяр, гьяркьуь ва михьи куьчеяр, къацу набататрин юкьва гьатнавай вири къулайвилер авай кьве гьавадин кӀвалер ава. Хуьр гьар патай сувари элкъуьрна кьунвайди я, адан къваларив гвай чкаяр пара иер я, инай Гуьлгери вацӀун гегьенш дугун эгечӀзава.

1812 йисуз Кьасумхуьр, цӀийиз арадал гъайи Куьредин ханвалдик акатнай. 1866 йисуз и ханвал Урусат империядин гъилик акатзава ва Куьредин ханвал Куьредин округдиз масакӀа хьанвай. Империядик квай чӀавуз, хуьр Дагъустан вилаятдин Куьре округдин Гуьне наибвалдиз талукь тир. Кьасумхуьр и вири округдин, ва адак акатзавай Гуьней наибвалдин администрациядин юкь ва кьилин хуьр хьанвай. Алидхуьр ва Агъа Арагъ хуьрерихъ галаз Кьасумхуьруьнжемятдик акатзавай. Стратегиядин чӀехи метлеб авай рекьел чка кьунвайвиляй, хуьр чӀехи камаралди вилик физвай. 1878 йисуз ина садлагьай гражданвилин мектеб эцигнай[2].

Кьибле Дагъустанда Совет гьукум паталай хьайи женгерин пара вакъиаяр ва А. Къазимегьамед, Т. Юзбеков, К. Рамазанов, К. Акимов, А. Мурсалов, Ю. Герейханов хьтин ва муькуь сейли революционеррин кӀвалахар, виликан Куьре округдин юкь тир Кьасумхуьруьн тарихдихъ галкӀанвайди я. 1919 йисуз Кьасумхуьр, вирихалкьдин антиденикин къарагъундин юкьварикай сад хьанвай. 1919 йисан 24 августдиз мукьвал алай районрин халкьарин массайрин куьмекдалди ина деникинрин чӀехи кьушун кукӀварнай, ва большевикринни Совет гьукумдин активистрин группаяр есирвиляй ада авунай. Женгерай кьулухъ партизанриз душмандивай 180 винтовкаяр, пуд туп, пара кьадарда патронар ва снарядар гьатнай[3].

19281929 йисарин девирда СССРда хьайи административвилин реформайрин финифда, Куьредин округдин Гуьней наибвалдин чкадал, юкь Кьасумхуьр тайин авунвай Кьасумхуьруьн район арадал гъанвай. 1945 йисуз Кьасумхуьре умуми чирвилерин кьулан мектебдин бине эцигнай[4]. 1969 йисан 12 майдиз райондин тӀвар, зурба зари СтӀал Сулейманан 100 йисан юбилейдин гьуьрметдай, СтӀал Сулейман райондиз масакӀа хъувунай.

А йисара хуьре авай Эмиргьемзедин чайханадин тӀвар гьарниз чкӀанвай. И чайханада зарийрини ашукьри сада садаз чпин гафун устӀарвилер къалурзавай. 1930-йисара и чайханада СтӀал Сулеймананни Хпеж Къурбанан арада зариятдин акъажун хьанвай.

Тарихдинни археологиядин чкаяр[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Кьасумхуьре ва адан къваларив тарихдин ва археологиядин имаратар тир чкаяр пара ава. Хуьрелай тахминан 1,5 км яргъал, Кьурагьдиз тухузвай рекьел, 1918 йисуз туьрк интервентрин гъиляй кьенвай Агъасийрин Къази-Мегьамедан сурал имарат ала.

Хуьрелай 1 км кефердинни-рагъакӀидай пата, Чирагъ вацӀун къерех сад-садалай вине авай айванар хьиз кьантӀар-кьантӀар хьана фенвай чкадин эрчӀи пата 400×150 м алцумдин фад заманада инсанар яшамиш хьайи чка ава. Ина чилин винел пата, кьиляй кьилиз атӀай гиришар авай яру, яру векьи ва рехи рангар алай хъенчӀер, залан затӀ ва са куьнуь дуьздал акъуднай. А чкадин рагъэкъечӀдай гуьнеда, хашдин атӀай суьрет авай хъенчӀ, дигидай хъенчӀ ва ракьун ракьуцӀ жагъанвай.

Кьасумхуьрелай 200 метр кьиблединни-рагъакӀидай пата, Кьурагь вацӀун эрчӀи къерехда сифте кишпирдин девирдиз талукь тир, 220×100 м алцумар алай дегь чӀавуз инсанар яшамиш хьанвай чка ава. Ина, куьрединни — аракс патан культурадиз хас тир лишанан авай къванцин якӀв, ва гьайванрин кӀарабар дуьздал акъатнай. Хуьруьн къваларив ихьтин дегь чӀавуз инсанар яшамиш хьайи чкаяр гзаф ава.

Кьасумхуьруьн кеферда хуьруьн цӀуру пата, Чирагъ вацӀал, 1930 йисара эцигнай 17 аркадин «Алискендеран муьгъ» тӀвар алай чӀехи муьгъ ала. Хуьряй экъечӀайла, Агъа СтӀал ва Кьулан СтӀал хуьрериз тухузвай рекьерин кьвечхелдилай чапла пата авай гъвечӀи вацӀун чапла къерехда «Кпул-яд» пӀир авайди я.

Агьалияр[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Агьалийрин кьадар
1959[5]1970[6]1979[7]1989[8]2002[9]2010[1]
472070947393765211 41913 232

2011 йисан Кьасумхуьр муниципалитетдин администрациядин малуматрив кьурвал, хуьре 4000-дилай пара майишатар гваз 13584 кас яшамиш жезва. Агьалидин вири лезгияр, суьнни-мусурманар я. 2010 йисан агьалияр сиягьдиз къачунин нетижайриз килигна, хуьре 13232 кас яшамиш жезвай[10]. 1886 йисуз хуьре 116 майишатар авай, агьалийрин кьадар 580 кас тир[11]. 1897 йисуз хуьре 1013 кас гьисабнай[12].

Хуьруьн пландин туькӀуьрун ва куьчеяр[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Куьчейрин тӀварар ва индексар[13]

  • 1-й Майдин куьче — 368761
  • 26 Бакудин Комиссаррин куьче — 368761
  • 3-й Интернационалдин куьче — 368761
  • 3-й пер. — 368761
  • Гъалибвилин 40 йисан куьче — 368761
  • Октябрдин 50 йисан куьче — 368761
  • Октябрдин 70 йисан куьче —368761
  • Абилован куьче — 368761
  • Агъасиеван куьче — 368761
  • Алкьвадарвидин куьче — 368761
  • Аминован куьче — 368761 (Ленина, часть)
  • Армиядин куьче — 368761
  • Бабаеван куьче — 368761 (Куйбышева)
  • Белинскиян куьче — 368761
  • Духтурханадин куьче — 368761
  • Буйнаксквидин куьче — 368761
  • В.Набиеван куьче — 368761
  • Гатфарин куьче — 368761
  • Г. Темирханован куьче — 368761
  • Гьабибован куьче — 368761
  • Гагаринан куьче — 368761
  • Гьажи Рамазанан куьче — 368761
  • Гьажиевадин куьче — 368761
  • Гьасанован куьче — 368761
  • Герейханован куьче — 368761
  • Герценан куьче — 368761
  • Кетиндагъдин куьче — 368761
  • Горкиян куьче — 368761
  • Гьуьсейнован куьче — 368761
  • Давудан куьче — 368761
  • Дагъустандин куьче — 368761
  • Дахадаеван куьче — 368761
  • Кьвевардин куьче — 368761
  • Жаруллагьован куьче — 368761
  • Дзержинскиян куьче — 368761
  • Димитрован куьче — 368761
  • Е. Эминан куьче — 368761
  • Жданован куьче —368761
  • З. Жафарован куьче — 368761
  • Завуддин куьче — 368761
  • Кьиспесдин куьче — 368761
  • Къавкъаздин куьче — 368761
  • Къазанбекован куьче — 368761
  • Казбекован куьче — 368761
  • Къазибекован куьче — 368761
  • Къазимагьамадан куьче — 368761
  • Калининан куьче — 368761
  • Къарабекован куьче. — 368761
  • Каспидин куьче — 368761
  • Кирован куьче — 368761
  • Коммунизмдин куьче —368761
  • Комсомолдин куьче — 368761
  • Кооперативдин куьче — 368761
  • Космонавтрин куьче — 368761
  • Крупскаядин куьче — 368761
  • Куьредин куьче — 368761
  • Лезги куьче — 368761
  • Лезгинцеван куьче — 368761
  • Ленинан куьче — 368761
  • Леонован куьче — 368761
  • Ломоносован куьче — 368761
  • М. Гьажиеван куьче — 368761
  • Магистралдин куьче — 368761
  • Манарован куьче — 368761
  • Марксан куьче — 368761
  • Магьачкъаладин куьче — 368761
  • Маяковскиян куьче — 368761
  • Халкьаринарадин куьче — 368761
  • Регъуьн куьче — 368761
  • Механикадин куьче — 368761
  • Мегьтиеван куьче — 368761
  • Ислягьвилин куьче — 368761
  • Жегьилрин куьче — 368761
  • Маскавдин куьче — 368761
  • Муьгьуьббатан куьче 368761
  • Мурадован куьче — 368761
  • Мурсалован куьче — 368761
  • Мукьтадиран куьче — 368761
  • Н. Мегьтиеван куьче — 368761
  • ВацӀункъерехдин куьче — 368761
  • Низамидин куьче — 368761
  • Николаеван куьче — 368761
  • Октябрдин куьче — 368761
  • Орджоникидзедин куьче — 368761
  • Уружеван куьче — 368761
  • Островскиян куьче — 368761
  • Павленкодин куьче — 368761
  • Куьчхьунин куьче — 368761
  • Куьчхьайбурун куьче — 368761
  • Пионеррин куьче — 368761
  • Гъалибвилин куьче — 368761
  • Пролетарийрин куьче — 368761
  • Пушкинан куьче —368761
  • ВацӀун куьче — 368761
  • Булахдин куьче — 368761
  • Базардин куьче —368761
  • СтӀал Сулейманан куьче — 368761
  • Багъларин куьче — 368761
  • Саидован куьче — 368761
  • Самурвидин куьче — 368761
  • Свердлован куьче — 368761
  • Азадвилин куьче — 368761
  • Селимован куьче — 368761
  • Советрин куьче — 368761
  • Советрин пер. — 368761
  • Совхоздин куьче — 368761
  • Социализмдин куьче — 368761
  • Спортдин куьче — 368761
  • Стаханован куьче — 368761
  • Студ-городок куьче — 368761
  • Бахтлу куьче — 368761
  • Т. Хуьруьгвидин куьче — 368761
  • Телманан куьче —368761
  • Титован куьче — 368761
  • Толстоян куьче —368761
  • ПипӀен куьче — 368761
  • Ф. Энгелсан куьче — 368761
  • Фатагьован куьче — 368761
  • Фрунздин куьче — 368761
  • Х. Хаметовадин куьче — 368761
  • Чапаеван куьче — 368761
  • Чернышевскиян куьче — 368761
  • Чехован куьче — 368761
  • Шалбуздагъдин куьче — 368761
  • Шарвилидин куьче — 368761
  • Шаумянан куьче — 368761
  • Шагьдагъдин куьче — 368761
  • Мектебдин куьче — 368761
  • Щербакован куьче — 368761
  • Эмирован куьче — 368761
  • Энгелсан куьче — 368761
  • Кьиблепатан куьче — 368761
  • Ярагъвидин куьче — 368761

Экономикани инфраструктура[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Администрациядин кӀвалер

Кьасумхуьре кӀвалахзавай «Минерал ятарин „Рычал-Яд“ заводди» 70 йисалай пара я «Рычал-Яд» тӀвар алай, вири уьлкведиз тӀвар акъатнай дармандин яд гьасилзава. Рычал цин чешме ва ам пластикадинни шуьшедин къапариз цазвай завод гьуьлуьн дережадилай 1120 метр кьакьанда авай иер суван чкада авайди я. Ихьтин тӀебии шартӀари цин халис тӀям ва физикадинни — химиядин состав хуьз куьмекзава[14].

Кьасумхуьруьн совхоз — республикадин виридалайни девлетлу совхозрикай сад я. Адан кьилин девлет — емишрин багъар я, анрай кӀватӀзавай ичер, чуьхверар, пӀинияр, гугърияр чкадин емишринни-салан мейвайрин консервияр гьасилзавай заводда рас хъийизвайди я. Хуьре гьакӀни чӀемни-ниси гьасилзавай завод ва тамун майишат (лесхоз) ава.

Массайрин информациядин такьатар ва алакъа[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Хуьре, 1931 йисуз бине кутунвай «Куьредин хабарар» газета акъатзава. Газета гьар гьафтедин хемис юкъуз, лезги чӀалал акъатзавайди я[15].

Кьибле Дагъустанда садлагьайди тир «Касумкент-ТВ» телеканалди таквазвай крарикай хабарар гуз 1998 йисан 18 июньдилай Кьасумхуьре эгечӀайди я. Телеканал, гьяд йикъалай гъейри, «НТВ» каналдин лепедал кьве сят эфирдиз экъечӀзавайди я. Вичин эфирдив «Касумкент-ТВ» каналди са СтӀал Сулейман район ваъ, гьакӀни мукьув галай Кьурагь, Хив, Дукъузпара, Агъул, Дербент ва маса районарни кьазва. 2009 йисалди, азербайжандин гьукуматди алакъа атӀудалди, теле-алакъа гьатта Азербайжандин Хъачмаз райондин кефер пата авай лезги хуьрерални агакьзавай[16].

Культурани адатар[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Вилик хуьре, пӀинийрин бегьерар кӀватӀунин кӀвалахриз эгечӀайла пӀинидин сувар «КӀару» кьиле тухузвай. Совет береда и сувар са кьадар масакӀа хьанвай — митинг кьиле тухвана пӀинийрин жуьреба — жуьре сортар къалурзавай. Сувар гьяд йикъара къейдзавай. Кьасумхуьруьз, пӀинияр авачир къунши Хив, Табасаран районрай колхозникар къвезвай. Гьакъикъатда, ам колхозар цуькведа авай вахтуна арадал атай, хуьруьн майишатдин зегьметдал, малдарвилин кӀвалахрал жегьил несилрин рикӀера кӀанивал твазвай цӀийи сувар тир. Сувар, манийрив, балкӀанрал чукурунрив ва кьуьлеррив кьилиз акъатзавай. Къенин йикъара а суварикай амукьайди са тӀвар я.

Революция жедалди Кьасумхуьре, свас це лугьуникай кьулухъ руш кьилел затӀни алачиз ва я чин ахъаз кӀваляй экъечӀайтӀа ам русвагьвал яз гьисабзавай. Адаз муькуь жегьил гададихъ галаз рахун къадагъа тир. Рушан хзандинни миресрин тӀвар кьацӀурдай кар, руш маса миллетдин векилдиз гъун тир. Амма революциядилай кьулухъ, муькуь лезги хуьрера хьиз Кьасумхуьруьн эгьлийрин дуьнья кьатӀунин тегьердихъ, адетрихъ ва культурадихъ зурба масакӀавилер галукьнавай. Тарихдин къене арадал атанвай, лезгивилин диб туькӀуьрзавай адетар къвез-къвез квахьзавай ва саки тамамдаказ терг хьанва. ГьакӀ, а йисара Кьасумхуьре 10 жегьилди урус сусар къачунай[17].

Килигиз лайихвал авай чкаяр[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Кьасумхуьре 26 агъзур гектар майдандин къадагъа алаз хуьзвай тӀебиатдин чка ава. Ина Къаякент хуьре авайда хьиз, амма са кӀус тӀимил кьадарда жанавур, рехи къуьр, чӀуран кац, яру сикӀ, лелев, барсук, къабан, суван цӀегь, цуцӀул, рехи къвед, къвед, машах, шуьтруь сев, къавкъаздин тамун верч (хуьзвай асул объектрикай сад) хьтин гьайванар аваз я[18].

ТӀвар-ван авай ксар[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Илимрин кандидатарни докторар[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Спортсменар[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

Баянар[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]

  1. 1,0 1,1 Всероссийская перепись населения 2010 года. Таблица № 11. Численность населения городских округов, муниципальных районов, городских и сельских поселений, городских и сельских населённых пунктов Республики Дагестан. Архивация 13 май 2014. Ахтармишун 13 май 2014.
  2. Курбан Халикович Акимов. «Лезгистан». — Магьачкъала: Институт педагогики, 2011. — 650 с.
  3. Бегляр Акимов  (урус). moytabasaran.ru (2013-й йисан 26 январь). Ахтармишун 10 август 2013.
  4. Лезги газет, № 33, 14 август 2008, стр. 21
  5. Всесоюзная перепись населения 1959 года. Численность сельского населения РСФСР - жителей сельских населённых пунктов - районных центров по полу
  6. Всесоюзная перепись населения 1970 года. Численность сельского населения РСФСР - жителей сельских населенных пунктов - районных центров по полу. Архивация 14 октябрь 2013. Ахтармишун 14 октябрь 2013.
  7. Всесоюзная перепись населения 1979 года. Численность сельского населения РСФСР - жителей сельских населённых пунктов - районных центров. Архивация 29 декабрь 2013. Ахтармишун 29 декабрь 2013.
  8. Всесоюзная перепись населения 1989 года. Численность сельского населения РСФСР - жителей сельских населённых пунктов - районных центров по полу. Архивация 16 ноябрь 2013. Ахтармишун 20 ноябрь 2013.
  9. Всероссийская перепись населения 2002 года. Том. 1, таблица 4. Численность населения России, федеральных округов, субъектов Российской Федерации, районов, городских поселений, сельских населённых пунктов - райцентров и сельских населённых пунктов с населением 3 тысячи и более. Архивация 3 февраль 2012.
  10. Численность населения России, Федеральных округов, субъектов Российской Федерации, городских округов, муниципальных районов, городских и сельских поселений  (урус). Гьукуматдин статистикадин Федералдин къуллугъ (2010 йис). Ахтармишун 10 август 2013.
  11. 1886 йисуз Гуьней наибвалдин агьалияр  (урус). ethno-kavkaz.narod.ru (1886 йис). Ахтармишун 10 август 2013.
  12. Первая Всеобщая перепись населения Российской империи 1897 года.  (урус). Демоскоп Weekly (1897 йис). Ахтармишун 10 август 2013.
  13. Банкгородов сайтуна Кьасумхуьруьн куьчейрин тӀварар ва индексар.  (урус). BankGorodov.RU (2010 йис). Ахтармишун 10 август 2013.
  14. ОАО «Завод минеральных вод „Рычал-Су“».  (урус). СтӀал Сулейман райондин официал сайт (2009 йис). Ахтармишун 10 август 2013.
  15. СтӀал Сулейман райондин сайтуна «Куьредин хабарар» газетдикай куьруь малуматар.  (урус). СтӀал Сулейман райондин официал сайт (2011-й йисан 15 апрель). Ахтармишун 10 август 2013.
  16. Кьасумхуьруьн телеканал.  (урус). СтӀал Сулейман райондин официал сайт (2012-й йисан апрель). Ахтармишун 10 август 2013.
  17. Расул Магомедович Магомедов. Поездка по аулам Южного Дагестана. — Магьачкъала: Дагучпедгиз, 1977. — 141 с.
  18. Живописные окрестности Касумкента Архивация 9 март 2016 йисан.
  19. Абасов Разим Магарамович  (урус). Красноярский городской Совет депутатов (2008 йис). Ахтармишун 10 август 2013.
  20. Эфендиев Исмаил Ибрагимовчи  (урус). Дагъустан Республикадин гьукуматдин сайт (2013 йис). Ахтармишун 10 август 2013.
  21. СтӀал Сулейман райондин илимрин кандидатринни докторрин сиягь.  (урус). СтӀал Сулейман райондин официал сайт (2013 йис). Ахтармишун 11 август 2013.
  22. Икрам Алискеров завоевал золото на чемпионате Европы по боевому самбо  (урус). РИА Дагестан (2012-й йисан 21 сентябрь). — Копия статьи на news.rambler.ru. Ахтармишун 10 август 2013.
  23. Лезги газет, № 33, 14 август 2008, стр. 22
  24. Алим Селимов стал двукратным чемпионом мира по греко-римской борьбе  (урус). РИА Дагестан (2011-й йисан 14 сентябрь). — Копия статьи на news.rambler.ru. Ахтармишун 10 август 2013.
  25. Рамазанов Рамазан выиграл золотую медаль Кубка Мира.

ЭлячӀунар[дуьзар хъувун | вики-текст дуьзар хъувун]